Доц. д-р Лидия Петкова пое управлението на МБАЛ „Света Анна“ официално точно на 23 януари 2009 г., когато името й бе вписано в Търговския регистър като прокурист на лечебното заведение. От 1996 г. тя завежда клиниката по урология в Окръжна. За кратко време доц. д-р Петкова създава лекарски екип, който стъпва здраво на пазара на медицинските услуги у нас. В момента клиниката гони световните стандарти и има 5-звездна акредитация. Към професионалната визитка на лекарката се добавя и участието във варненския общински съвет, където попадна от листата на БСП.
На 19 декември доц. Петкова е предложена за директорското място на Окръжна. И тъй като голяма част от професионалния живот на доц. Петкова е запечатан в архивите на болницата, а резултатите от администрирането на клиниката по урология са безспорни, акционерите й гласуват доверие. Тепърва доц. Петкова ще се срещне с министъра на здравеопазването д-р Евгени Желев, пред когото ще представи управленската си стратегия и конкретни цели. Тежкият разговор, който предстои на двамата цели не само да се привлекат сериозни финансови ресурси към Варна, но и от части да се наваксат пропуснатите възможности в миналото.
Откакто здравната реформа влезе в болниците, има противопоставяне на две институции – здравната каса и лечебните структури. Ежегодно се повтаря един и същи конфликт, който дърпа здравеопазването назад.
Неморално е една болница да се нарича търговско дружество. Все пак там е мястото, където се спасява човешки живот, а не се върти търговия.
У нас има твърде много болници. Никоя друга страна на Европейския съюз няма такъв брой. Не може на всеки 30 - 50 километра да има здравно заведение за активно лечение.
Във Варненска област много лесно и бързо може да се реши наболелият проблем с липсата на болници за долекуване. В Девна и Провадия например има чудесни условия за това, още повече че транспортът на „Спешна помощ“ вече не е никакъв проблем.

Криза
Тази година наистина ще е тежка не само за здравеопазването, но за цялата държава. Недофинансирането по клинични пътеки е сериозно, но едва ли ще има ръководител, който да не подпише новия договор.
Признание
Не е тайна, че във всяка болница има така наречените мъртви души, които получават заплати и допълнителни стимулиращи възнаграждения, предназначени за работещите.
Решение
Резерви за облекчаване на тежката ситуация има. Те са в ръцете на мениджърите. Крайно време е болниците да почнат да се управляват съобразно новите икономически условия.

- Доц. Петкова, какво е наследството ви като нов управител на МБАЛ „Света Анна”?
- Вероятно това е най-трудният въпрос, който можете да ми зададете на този етап. За да бъда напълно коректна, направо ще кажа, че няма да коментирам. Всички плюсове и минуси трябва да бъдат прегледани и претеглени, за да мога да кажа в крайна сметка добро наследство ли получавам, или имам някакви резерви. Така че рано е да го коментираме.
- От РК на БЛС коментираха, че тази година ще е още по-тежка от миналата за българското здравеопазване, тъй като недофинансирането по някои от клиничните пътеки достига 60%.
- Да, информацията е напълно точна. Може би има някакво обяснение. Лошото е, че когато се оформят новите договори, които ще подписваме със здравната каса, всеки ръководител на каквото и ниво да е, е в ситуация, в която не може да коментира това, което се е случило дотук. Т.е. той трябва да реши дали да подпише договора и да получава недостатъчно пари, или да не подписва документа. Но тогава сами разбирате какво се случва. Така че няма ръководител, който може да си позволи да откаже договора. Процесът е много дълъг и много сложен и трябва да започва много преди да е оформен новият документ. Не се тръгва отдолу нагоре, а се представя на изпълнителите нещо, което вече е решено и не може да се промени. Тук е дефектът, в който се убеждаваме години наред. Не мога да кажа къде точно се къса веригата, за да се изгради нещо, което да е полезно за болните и медицинския персонал. Аз имам усещането, че откакто влезе здравната реформа в болницата, има противопоставяне на две институции – здравната каса и болничните структури. В болничната помощ има грешки, които се повтарят постоянно през годините и ни водят назад. А тази лоша година 100% е резултат и от световната криза. Така че това са фактори, които са над държавата. И там вече опира до механизмите, които държавата трябва да намери, за да смекчи удара. А доколкото знам, този сериозен шамар за България тепърва предстои.
- Има ли резерви, лостове, с които болниците в тази ситуация да се самоспасяват?
- Не бих могла да кажа, че няма резерви. Те са в оптимизиране организацията на работата. Не е тайна, че във всяка болница има така наречените мъртви души, които получават заплати и допълнителни стимулиращи възнаграждения, предназначени за работещите. Така че единият от начините е наистина да стимулираш и да повишаваш заплатите на тези, които са изработили реално това, което им повелява професията. А тези, които просто така си получават заплатата, както беше преди, когато имаше едно централизирано финансиране и никой не го интересуваше колко работиш, трябва да разберат, че вече не може така. Второ – в нашата болница например има много стопански звена и немедицински персонал, който също би могъл да бъде оптимизиран като брой, а оттам съответно да бъде увеличено възнаграждението на медиците. Не искам да неглижирам по никакъв начин работата на хората, които осигуряват комфорта на лекарите. Разбира се, че има хора, които наистина са необходими, но има и такива, които...
- Т.е. крайно време е болниците да започнат да се държат като търговски дружества, каквито всъщност са?
- Точно така. Въпреки че за мен една болница да я наречеш търговско дружество, просто звучи, меко казано, неморално. Това са две несъвместими понятия. Може би не съм права. Но в крайна и в закона пише, че сме търговски дружества без право на търговска дейност. Т.е. нашите ръце са вързани, защото ние не можем да оперираме с това, което разполагаме. Много закони и наредби ни спират. А това е едно място, където могат да влязат допълнителни средства и да се дадат на хората, които заслужават.
- Какви са вашите амбиции за следващите няколко месеца?
- В близките месеци трябва да се погрижим за най-слабите места. Така че имаме вече конкретни виждания къде трябва да се променят нещата, и то максимално бързо. Но разбирате, че в момента малко трудно може да се каже конкретно начинът, по който ще се осигурят парите. Първото място, откъдето ще почнем, е спешният център. Не е тайна, че за града, като се каже спешна помощ, всеки варненец разбира Окръжна. Но нашият център не е на това ниво, което е нужно на хората. Да не говорим, че не отговаря дори на европейските стандарти. Така че по отношение на организацията това, което зависи от нас, вече го правим. Нашето желание е да преустроим напълно спешната помощ по отношение на инфраструктурата. Тя не отговаря на никакви изисквания. Лекарите работят с амортизирана техника, така че е необходимо пълно преоборудване. Освен това трябва да погледнем квалификацията и организацията на медицинските служители. Второто звено, което също изисква много, е реанимацията на болницата, която също по отношение на апаратурата е на ръба на изискуемото. Да не говорим, че има дефицит на персонал – колегите буквално се задъхват. Другата голяма амбиция за тази година е достойно да посрещнем 130-годишния юбилей на Окръжна. В тази връзка искаме да реновираме така наречената стара сграда в двора на болницата, която е първата в историята на Варна. Искаме да запазим фасадите, тъй като сградата е архитектурен паметник, но вътре да я направим една модерна болница. Така че не са малко нещата, които сме си наумили. Имаме идея откъде да вземем пари. Сега поне има много проекти, пък и министерството има доброто желание да помогне, особено по отношение на спешната помощ.
- В Спешния център персоналът достатъчно ли е?
- Има недостиг на лекари и на сестри, но там има голям проблем, който не зависи напълно от нас – ние нямаме достатъчно колеги със специалност спешна медицина. Да не кажа, че почти липсват такива хора. А пък вече друг е въпросът, че някои може да имат диплома, но нямат необходимата квалификация. Така че по-трудното, което може да се промени, но по-сериозно като проблем е квалификацията на хората. А същевременно за такъв център няма много желаещи, които с удоволствие да работят. И тъй като във Варна все още стои въпросът спешна ли е нашата помощ или не, много пъти е обсъждано между трите болници дали не е по-добре да си разпределим спешността, така както е в другите големи градове. Например Военна болница има и апаратура, и медицински екип, които могат много да помогнат.
- Има ли начин да бъдат привлечени студентите, които излизат от университета, така че хем да получат при вас квалификация, хем да не бягат веднага, щом си вземат дипломата?
- Да, има начини. Тук основното отново опира до обективния фактор – т.е. до хората, които изграждат имиджа на съответното здравно заведение. В нашата болница има 8 клиники, така че всички студенти по медицина се обучават при нас. Така че ако ние им създадем виждането, че в тази болница се работи качествено, че тук има какво да се научи, ще ги привлечем да специализират при нас. Но и тук има някои ограничения, защото пак действат наредби, определени бройки, пък и 3 г. специализации нямаше. Така че по-скоро е субективният човешки фактор, но не е без значение оборудването и качеството на медицинската помощ. Ако имаш високи технологии - ще впечатлиш младите хора. За съжаление те идват да специализират, но след края на обучението си тръгват. Дали мениджмънтът не е бил добър, дали не са били преценени правилно възможностите за повишаване заплатите на добрите кадри? Като че ли в града по-примамливата болницата е „Света Марина”. Знам, че не ми прилича да го казвам в момента, но нашата амбиция е Окръжна да покаже, че с нищо не отстъпва. Аз мисля, че и сега не сме по-лоши от Терапията. Все пак всички лекари са тръгнали от Окръжна, така че...
- Може ли да се мисли за проекти, фондове?
- Това е най-голямото перо, на което залагаме, защото като обмисляме цялостна реконструкция на една пететажна сграда, става въпрос за страшно много пари. Общината помага, но тя няма тези възможности, които в момента са необходими на Окръжна. Така че проектите са единственият ни изход в момента. А досега в Окръжна такава дейност не е развивана. Ние сме изпуснали доста пари. При разкриването на спешните центрове здравното министерство е отпускало пари и има маса болници в България, които именно по този начин са си направили едни хубави модерни спешни центрове.
- В болничните архиви видяхте ли поне един проект?
- Не. От много места съм чувала, че дори и да е имало някой проект, той е бил инцидентен и не е ставало въпрос за пари от такъв мащаб, за който аз говоря.
- Има ли нужда Варна от отделна болница по травматология и как може да се изнесе клиниката на доц. Бошнаков в друга сграда, така че да се осигурят поне 150 легла?
- Без да се ангажирам с точни цифри, мога да кажа, че наистина най-много преминали болни отчита клиниката по ортопедия и травматология. Наистина те се задъхват и като персонал и брой легла. Много често травматизмът е толкова много, че измества плановата хирургия. Така че има нужда от разширяване. Но аз не мисля, че Варна има нужда от отделна чисто травматологична болница. Ако в една така лечебница влиза понятието травма в широк смисъл – да, градът има нужда от такова звено, където да се приемат всички видове травми, като се почне от главата и се стигне до палеца. Но от друга страна, в България според европейските стандарти има много повече болнични легла и въобще лечебници, отколкото се полагат.
- Може би техният брой би могъл да се редуцира, ако започне изграждането на хосписи за долекуване?
- Това е отдушникът, който би могъл да помогне. Особено в хирургиите. Клиничната пътека например дава средно 5 дни за един болен. Но всеки лекар знае, че на един пациент му трябват 5, на друг 3, а на трети 50 дни, за да се възстанови. И ако ние плътно се движим по клиничните пътеки, аз трябва да изхвърлям болните от Окръжна, независимо че някои от тях може да имат нужда от още време и че според мен трябва да останат. Затова в голяма част от случаите тези пациенти продължават да бъдат лекувани. А оттук идва и проблемът с недостатъчното легла. Затова ако има болници за долекуване, няма да срещаме такива проблеми. А във Варненска област е толкова лесно да се направи подобна мрежа – Провадия, Девня например имат болници с всички необходими условия, които могат да поемат тези болни. Колегите може и да се засегнат, но аз твърдо мисля, че това са подходящи места за долекуване. Не е необходимо на всеки 30 - 50 километра да има огромни болници за активно лечение, когато във Варна има няколко много мощни звена с достатъчно капацитет да обслужват цяла Североизточна България. Още повече че здравното министерство подменя изцяло автопарка на спешната помощ, така че транспортът не е никакъв проблем.
- Кой ще Ви наследи в клиниката по урология?
- Досега се въздържах, но ще кажа, че става въпрос за д-р Стамболийски, който от дълги години работи по тази специалност и има нужната квалификация. Смятам, че има качествата да бъде ръководител на клиниката и като администратор, и като човек, който винаги може да застане зад гърба на колегите в хирургията. Все пак в медицината това е златно правило.
- Планирате ли срещи със здравния министър?
- Безспорно такава среща е необходима, дори от чисто човешка гледна точка. Той безспорно иска да чуе нашата стратегия по отношение на болницата, а ние да видим възможностите за реализацията й.